София, 2013.
Автореферат на дисертация за присъждане на образователната и научна степен "доктор" професионално направление 2.1 филология "славянски езици (полски език)". Обект на изследването е народната медицинска лексика В.
българския и полския език. Конкретният предмет са славянските.
названия на болести и симптоми като елементи от двете езикови.
картини на света. Разгледани са около 1000 български и полски названия, като са.
представени почти всички медицински области. Специално внимание.
е обърнато на названията на туморите, тъй като при тях откриваме.
принципни различия в терминообразуването на двата езика. Заради.
своята честота и отчетлива симптоматика, народни названия са.
получили много кожни заболявания, детски болести и др. Увод.
I. Теоретични принципи на изследването.
1. Проблеми и насоки в терминологията.
2. Медицинска терминология – преглед на изследванията.
3. Езикова картина на света – научна и наивна.
4. Културологична теория за езика.
5. Когнитивни методи на изследването.
Ii. Концептуализация на болестите в полската и българската езикова.
картина на света.
1. Етимология и актуално значение на лексемите болест и choroba.
2. Интерпретационни рамки.
3. Изводи.
Iii. Лексикално-словообразувателни изразни средства в българската И.
полската езикова картина на болестите.
1. Медицински названия, които са деривати в полския език, а В.
българския са терминологични заемки от латинския език.
2. Медицински названия, които са деривати в българския език, а В.
полския са терминологични заемки от латинския език.
3. Медицински термини с метафоричен пренос на значението.
Iv. Съпоставка на формалната структура на българските и полските.
названия на болести и симптоми.
1. Формална структура на полските народни названия.
2. Формална структура на българските народни названия.
V. Съпоставително описание на характерни концепти на болестите В.
българската и полската езикова картина на света.
1. Cholera.
2. Чума.
3. Названия на заболявания с нетерминологична употреба.
4. Метафорични термини.
5. Изводи.
Заключение.
Библиография.
Автореферат на дисертация за присъждане на образователната и научна степен "доктор" професионално направление 2.1 филология "славянски езици (полски език)". Обект на изследването е народната медицинска лексика В.
българския и полския език. Конкретният предмет са славянските.
названия на болести и симптоми като елементи от двете езикови.
картини на света. Разгледани са около 1000 български и полски названия, като са.
представени почти всички медицински области. Специално внимание.
е обърнато на названията на туморите, тъй като при тях откриваме.
принципни различия в терминообразуването на двата езика. Заради.
своята честота и отчетлива симптоматика, народни названия са.
получили много кожни заболявания, детски болести и др. Увод.
I. Теоретични принципи на изследването.
1. Проблеми и насоки в терминологията.
2. Медицинска терминология – преглед на изследванията.
3. Езикова картина на света – научна и наивна.
4. Културологична теория за езика.
5. Когнитивни методи на изследването.
Ii. Концептуализация на болестите в полската и българската езикова.
картина на света.
1. Етимология и актуално значение на лексемите болест и choroba.
2. Интерпретационни рамки.
3. Изводи.
Iii. Лексикално-словообразувателни изразни средства в българската И.
полската езикова картина на болестите.
1. Медицински названия, които са деривати в полския език, а В.
българския са терминологични заемки от латинския език.
2. Медицински названия, които са деривати в българския език, а В.
полския са терминологични заемки от латинския език.
3. Медицински термини с метафоричен пренос на значението.
Iv. Съпоставка на формалната структура на българските и полските.
названия на болести и симптоми.
1. Формална структура на полските народни названия.
2. Формална структура на българските народни названия.
V. Съпоставително описание на характерни концепти на болестите В.
българската и полската езикова картина на света.
1. Cholera.
2. Чума.
3. Названия на заболявания с нетерминологична употреба.
4. Метафорични термини.
5. Изводи.
Заключение.
Библиография.