София: Държавно издателство „наука и изкуство", 1958. — 200 с.
Уводни бележки
1. Първомайска околия, чиято топонимия е предмет на настоящето проучване, заема най-източния ъгъл на Пловдивския окръг и граничи на север с Чирпанска околия, на запад — с Асеновградска, на изток — с Хасковска и на юг'— с Кърджалийска. Грубо очертана, тази околия представя един триъгълник, който лежи главно южно от р. Марица, но основата му се намира малко на север от левия бряг на Марица (селата Градина, Крушево и Добри дол), а върхът му обхваща малък дял от Родопската област. В тези граници Първомайска околия брои 51732 жители (1956 г.) и обхваща 24 селища, с околийски център гр. Първомай. По-голямата част от околията представя равнина, а само южният й край е зает от планински възвишения и била, които я свързват с Родопите. Значителен брой села са разположени покрай двете главни реки Каялийка и Мечка, десни притоци на р. Марица, поради благоприятните условия за живот в тези места.
В говорно отношение Първомайска околия влиза в пределите на севернотракийските диалекти, които представят преходно звено между североизточните и родопските говори.1 Говорите на селата, разположени северно от р. Марица, имат общи особености с Чирпанския диалект.2 Диалектни различия (главно в областта на фонетиката) се наблюдават и в селата южно от р. Марица, както ще се види и от облика на местните названия.
2. Първият етап на топонимичното проучване на Първомайска околия представяше събирането на цялостния материал от всяко селище, като в продължение на три лета (1951—1953 г.) бяха посетени последователно всички селища. Навсякъде бяха прегледани внимателно най-старите емлячни регистри (наричани още партидни книги). Наред с това бяха събрани сведения непосредно от 58 местни жители (техният списък е приложен в края на работата), добри познавачи на землището на своите села. Те помогнаха много за изчерпателното обхващане на материала от местни названия с необходимите данни за местоположението и характеристиката на назованите географски обекти. Същевременно, доколкото позволяваше краткото време (средно по два дни на: селище), бе обърнато внимание върху поселищните й археологическите данни, свързани с историята на местните названия. Освен местни предания бяха използвани кри-
тично и ръкописните записки върху историята на Първомайско, останали от покойния дългогодишен учител от гр. .Първомай Райчо Бо-жанов. Ценни исторически данни, събирани през 1938 год. (въз основа на предания), бяха намерени в летописните книги на училищата в с Бодрово и с. Езерово.
3. Планът на тая работа се различава съществено от подредбата на въпросите и материала в първия ми труд „Местните названия от Ломско", като е съобразен с типовата програма (проект) за топонимично проучване на околия, която програма бе обсъдена през м. март 1956г. в секцията за балканско езикознание и топонимия при Института за български език. В тая програма са набелязани по следния начин задачите, които стоят за конкретно разрешение и в настоящата работа: „Главна задача на топонимичното изследване е да даде правилна и всестранна лингвистична интерпретация на материала, а това означава не само да се тълкуват отделни неясни местни названия, което е неизбежно, но преди всичко да се долови типичното в процеса на образуването и функционирането на местните названия. Топонимичният материал заема определено място в общата система на речниковия състав на даден език и говор, следователно при разглеждането на този материал следва да се държи сметка за развоя на фонетичната система, структурата и речника на съответния диалект. Подялбата на местните названия с оглед на лексическото значение на основните им думи и словосъчетания дава възможност да се изяснят принципите на наименуване на географските обекти, а също така да се направят системни изводи за културната и поселищната история."1
1. 10. 1956.
1. Първомайска околия, чиято топонимия е предмет на настоящето проучване, заема най-източния ъгъл на Пловдивския окръг и граничи на север с Чирпанска околия, на запад — с Асеновградска, на изток — с Хасковска и на юг'— с Кърджалийска. Грубо очертана, тази околия представя един триъгълник, който лежи главно южно от р. Марица, но основата му се намира малко на север от левия бряг на Марица (селата Градина, Крушево и Добри дол), а върхът му обхваща малък дял от Родопската област. В тези граници Първомайска околия брои 51732 жители (1956 г.) и обхваща 24 селища, с околийски център гр. Първомай. По-голямата част от околията представя равнина, а само южният й край е зает от планински възвишения и била, които я свързват с Родопите. Значителен брой села са разположени покрай двете главни реки Каялийка и Мечка, десни притоци на р. Марица, поради благоприятните условия за живот в тези места.
В говорно отношение Първомайска околия влиза в пределите на севернотракийските диалекти, които представят преходно звено между североизточните и родопските говори.1 Говорите на селата, разположени северно от р. Марица, имат общи особености с Чирпанския диалект.2 Диалектни различия (главно в областта на фонетиката) се наблюдават и в селата южно от р. Марица, както ще се види и от облика на местните названия.
2. Първият етап на топонимичното проучване на Първомайска околия представяше събирането на цялостния материал от всяко селище, като в продължение на три лета (1951—1953 г.) бяха посетени последователно всички селища. Навсякъде бяха прегледани внимателно най-старите емлячни регистри (наричани още партидни книги). Наред с това бяха събрани сведения непосредно от 58 местни жители (техният списък е приложен в края на работата), добри познавачи на землището на своите села. Те помогнаха много за изчерпателното обхващане на материала от местни названия с необходимите данни за местоположението и характеристиката на назованите географски обекти. Същевременно, доколкото позволяваше краткото време (средно по два дни на: селище), бе обърнато внимание върху поселищните й археологическите данни, свързани с историята на местните названия. Освен местни предания бяха използвани кри-
тично и ръкописните записки върху историята на Първомайско, останали от покойния дългогодишен учител от гр. .Първомай Райчо Бо-жанов. Ценни исторически данни, събирани през 1938 год. (въз основа на предания), бяха намерени в летописните книги на училищата в с Бодрово и с. Езерово.
3. Планът на тая работа се различава съществено от подредбата на въпросите и материала в първия ми труд „Местните названия от Ломско", като е съобразен с типовата програма (проект) за топонимично проучване на околия, която програма бе обсъдена през м. март 1956г. в секцията за балканско езикознание и топонимия при Института за български език. В тая програма са набелязани по следния начин задачите, които стоят за конкретно разрешение и в настоящата работа: „Главна задача на топонимичното изследване е да даде правилна и всестранна лингвистична интерпретация на материала, а това означава не само да се тълкуват отделни неясни местни названия, което е неизбежно, но преди всичко да се долови типичното в процеса на образуването и функционирането на местните названия. Топонимичният материал заема определено място в общата система на речниковия състав на даден език и говор, следователно при разглеждането на този материал следва да се държи сметка за развоя на фонетичната система, структурата и речника на съответния диалект. Подялбата на местните названия с оглед на лексическото значение на основните им думи и словосъчетания дава възможност да се изяснят принципите на наименуване на географските обекти, а също така да се направят системни изводи за културната и поселищната история."1
1. 10. 1956.