София: Българска Академия на науките, 1956. — 169 с.
Разрешение 600 dpi, нет текстового слоя. Славянското езикознание като наука за вътрешните закони на развитието на славянските езици, в това число и на развитието на старобългарския, черпи материали за своите проучвания преди всичко от оцелелите до наши дни писмени старославянски паметници, между които видно място по своята важность заемат старобългарските глаголически паметници.
Те са почти изцяло паметници, които имат църковно-поучителен и литургически характер. Те обаче са същевременно и паметници на старобългарския език и на старобългарската литература.
Данная книга (в русском переводе: "Рильские глаголические листки") написана на болгарском языке с приведением памятников письменности на старославянском языке.
Разрешение 600 dpi, нет текстового слоя. Славянското езикознание като наука за вътрешните закони на развитието на славянските езици, в това число и на развитието на старобългарския, черпи материали за своите проучвания преди всичко от оцелелите до наши дни писмени старославянски паметници, между които видно място по своята важность заемат старобългарските глаголически паметници.
Те са почти изцяло паметници, които имат църковно-поучителен и литургически характер. Те обаче са същевременно и паметници на старобългарския език и на старобългарската литература.
Данная книга (в русском переводе: "Рильские глаголические листки") написана на болгарском языке с приведением памятников письменности на старославянском языке.