Вълев Стоян. Най-страшните български приказки

51 страници. Забравените български приказки
Неизмеримо е богатството на съкровищницата от български народни приказки.
Някои от тях четем и разказваме често, други сме позабравили, а има и такива,
които чуваме за първи път. Случва се да срещнем и различни варианти на една и
съща приказка, което още веднъж доказва многообразието на българското приказно
имане.
Сред народните приказки страшните винаги са имали специално място. Те
отразяват вярванията, страховете и страхопочитанието на древния ни народ.
Приказките за човекоядци, таласъми, духове, мъртъвци и ужасяващи странници
винаги са се разказвали и ще се разказват. Те нямат за цел да не дадат на
децата, които ги слушат, да заспят. Идеята им е да покажат на малките, че на
света има и страхотии, и ужасии, и лошотии. Какви са те, защо съществуват,
откъде идват, кой ги прави?… На всички тези въпроси отговарят страшните
приказки. А най-хубавото е, че както всяка народна приказка и те имат своя хубав
край и мъдра поука. Доброто винаги побеждава Злото, а Храбростта винаги надвива
Страха.