София: Народна култура, 1980.
Дориан Грей е младеж, надарен с изключителна физическа красота, от
която всички се възхищават. След като неговият приятел, художникът
Базил Холуърд (Basil Hallward), му нарисува портрет, Дориан се
възгордява от красотата си. Той си пожелава да остане завинаги
млад, а портретът да старее вместо него. Желанието му се сбъдва и
лицето на омагьосания портрет не само старее, но и разкрива всички
пороци и грехове, на които героят става жертва. В лицето на лорд
Хенри (Lord Henry) Оскар Уайлд представя умела карикатура на
английската аристокрация от края на 19-ти век и осмива порядките и
предразсъдъците на викторианското общество. Неподражаемият диалог,
изпълнен с хумор и остроумие, е запазена марка на Уайлд както и
основно достойнство на книгата.