София: Народна култура, 1978.
Героят на Стендал от знаменития му роман „Червено и черно Жулиен
Сорел често е наричан от критиците литературния Наполеон. За него
акад. Ефрем Каранфилов проницателно отбелязва: „Великата трагедия
на Жулиен Сорел е, че твърде дълго трябва да носи над белите
лебедови криле, над извитата царствена шия, устремена към небето
като у древните статуи на Аполон, клоунските пера на патица, да
плува сред блатата, да кълве нечистотии, да произнася свещени
текстове на латински език.