Издателство „Труд“, София, 2005 ISBN 84–9819–117–3
Понякога, когато тя може да прекара нощта с него, двамата се събуждат от молитвите, започнат преди изгрев-слънце от трите минарета на града. Той я изпраща през пазарите за индиго между Южно Кайро и нейния дом. Красивите песни на вярата пропишат въздуха като стрели, минаретата разговарят, сякаш разнасят слуха за любовниците, които вървят в студения утринен въздух, наситен с миризмата на дървени въглища и хашиш. Грешници в свещен град. Той помита с ръка чашите и чиниите върху маса в ресторанта — тя, някъде другаде в града вдига поглед, сякаш е доловиш причината за този шум. Когато е без нея. Той, който в безкрайните километри, отделящи пустинните градове един от друг, никога не бе усещал самота. Мъжът в пустинята може да задържи нечие отсъствие в шепи. Той знае, че то утолява жаждата повече от водата. В близкия Ел Тадж познава едно растение, чиято сърцевина съдържа питателна течност. Всяка сутрин можеш да отпиваш от нея. Растението цъфти около година, преби да умре, вероятно от изтощение. Лежи в стаята, обграден от бледите карти. Без Катрин. Страстта му напира да изгори всички правила на поведение, всякакво възпитание. През 1992 г. Майкъл Ондатджи публикува романа „Английският пациент“. В творбата писателят успява да сплоти четири човешки съдби, наранени от Втората световна война. Действието се развива в Италия — в изолирана тосканска вила в края на 1944 г. в началото на 1945 г. Романът е изграден основно върху две сюжетни линии и те се пресичат в „английския пациент“ — човек, който е обгорял до неузнаваемост. Първата разказва за любовта на английския пациент — унгарския граф Алмаси. Той изследва либийската пустиня и спи с Катрин Клифтън — съпруга на друг изследовател. Втората сюжетна линия разказва за Хана — двайсетгодишна канадска медицинска сестра, която се грижи за обгорелия от самолетна катастрофа и умиращ пациент. По-късно към тях се присъединяват Караваджо, приятел на баща й, крадец, шпионин, измъчван и осакатен от военнопрестъпници, и Кип — млад сикх и сапьор. През деня разчиства района от немски бомби и мини, а през нощта прави секс с Хана. Алмаси е наречен „английският пациент“, тъй като документите за самоличността му са загубени, когато катастрофира със самолета си в северноафриканска пустиня. Обгорял много лошо, той е спасен от бедуини. Не може да си спомни кой е, но е лекуван като британски офицер. Причините са, че говори английски и очевидно е с високо социално положение. По този роман е заснет и едноименният филм. През 1997 г. е награден с „Оскар“ в девет номинации. Във филма сюжетната линия е концентрирана основно върху интригата с пациента и любимата му.
Понякога, когато тя може да прекара нощта с него, двамата се събуждат от молитвите, започнат преди изгрев-слънце от трите минарета на града. Той я изпраща през пазарите за индиго между Южно Кайро и нейния дом. Красивите песни на вярата пропишат въздуха като стрели, минаретата разговарят, сякаш разнасят слуха за любовниците, които вървят в студения утринен въздух, наситен с миризмата на дървени въглища и хашиш. Грешници в свещен град. Той помита с ръка чашите и чиниите върху маса в ресторанта — тя, някъде другаде в града вдига поглед, сякаш е доловиш причината за този шум. Когато е без нея. Той, който в безкрайните километри, отделящи пустинните градове един от друг, никога не бе усещал самота. Мъжът в пустинята може да задържи нечие отсъствие в шепи. Той знае, че то утолява жаждата повече от водата. В близкия Ел Тадж познава едно растение, чиято сърцевина съдържа питателна течност. Всяка сутрин можеш да отпиваш от нея. Растението цъфти около година, преби да умре, вероятно от изтощение. Лежи в стаята, обграден от бледите карти. Без Катрин. Страстта му напира да изгори всички правила на поведение, всякакво възпитание. През 1992 г. Майкъл Ондатджи публикува романа „Английският пациент“. В творбата писателят успява да сплоти четири човешки съдби, наранени от Втората световна война. Действието се развива в Италия — в изолирана тосканска вила в края на 1944 г. в началото на 1945 г. Романът е изграден основно върху две сюжетни линии и те се пресичат в „английския пациент“ — човек, който е обгорял до неузнаваемост. Първата разказва за любовта на английския пациент — унгарския граф Алмаси. Той изследва либийската пустиня и спи с Катрин Клифтън — съпруга на друг изследовател. Втората сюжетна линия разказва за Хана — двайсетгодишна канадска медицинска сестра, която се грижи за обгорелия от самолетна катастрофа и умиращ пациент. По-късно към тях се присъединяват Караваджо, приятел на баща й, крадец, шпионин, измъчван и осакатен от военнопрестъпници, и Кип — млад сикх и сапьор. През деня разчиства района от немски бомби и мини, а през нощта прави секс с Хана. Алмаси е наречен „английският пациент“, тъй като документите за самоличността му са загубени, когато катастрофира със самолета си в северноафриканска пустиня. Обгорял много лошо, той е спасен от бедуини. Не може да си спомни кой е, но е лекуван като британски офицер. Причините са, че говори английски и очевидно е с високо социално положение. По този роман е заснет и едноименният филм. През 1997 г. е награден с „Оскар“ в девет номинации. Във филма сюжетната линия е концентрирана основно върху интригата с пациента и любимата му.