София: Български писател, ДП Георги Димитров, 1986. — 656 с.
В тази книга са събрани и подредени записките на двама души — на
светогорски монах, наричан поп Алигорко и на френски дворянин,
пленен при Кандия и приел исляма, наричан Венецианеца. И двамата
съвременници описват едно и също събитие — разорението и
помохамеданчването на родопската долина Елинденя през лятото на
1668 година. Поп Алигорко го е гледал откъм страната на българските
родопчани. Венецианеца — от страната на турците.