Превод от руски: Мая Халачева,
Художник: Рада Якова,
София, 2001
ISBN 954-527-178-8
Черно-бял илюстративен материал
Брой страници: 114 Деца, сигурно всеки от вас си има любима играчка. Може дори две или пет.
Например аз, когато бях малък, си имах три любими играчки: огромния гумен крокодил Гена, малката пластмасова кукла Галя и едно нескопосано плюшено зверче със странното име Чебурашка.
Чебурашка беше направен във фабриката за играчки, но толкова лошо, че не можеше да се каже какво представлява: заек, куче или австралийско кенгуру. Очите му бяха големи и жълти като на бухал, главата му — кръгла, заешка, а опашката — късичка и пухкава, каквато обикновено имат малките мечета.
Родителите ми твърдяха, че Чебурашка е неизвестен на науката звяр, който обитава знойните тропически гори.
Отначало много се страхувах от този неизвестен на науката Чебурашка и не исках да оставам насаме с него в стаята. Но постепенно свикнах със странната му външност, сприятелихме се и започнах да го обичам не по-малко от гумения крокодил Гена и пластмасовата кукла Галя.
Оттогава мина много време, но и досега помня малките си приятели и затова написах за тях цяла книга.
Разбира се, в книгата те ще бъдат живи същества, а не играчки.
Художник: Рада Якова,
София, 2001
ISBN 954-527-178-8
Черно-бял илюстративен материал
Брой страници: 114 Деца, сигурно всеки от вас си има любима играчка. Може дори две или пет.
Например аз, когато бях малък, си имах три любими играчки: огромния гумен крокодил Гена, малката пластмасова кукла Галя и едно нескопосано плюшено зверче със странното име Чебурашка.
Чебурашка беше направен във фабриката за играчки, но толкова лошо, че не можеше да се каже какво представлява: заек, куче или австралийско кенгуру. Очите му бяха големи и жълти като на бухал, главата му — кръгла, заешка, а опашката — късичка и пухкава, каквато обикновено имат малките мечета.
Родителите ми твърдяха, че Чебурашка е неизвестен на науката звяр, който обитава знойните тропически гори.
Отначало много се страхувах от този неизвестен на науката Чебурашка и не исках да оставам насаме с него в стаята. Но постепенно свикнах със странната му външност, сприятелихме се и започнах да го обичам не по-малко от гумения крокодил Гена и пластмасовата кукла Галя.
Оттогава мина много време, но и досега помня малките си приятели и затова написах за тях цяла книга.
Разбира се, в книгата те ще бъдат живи същества, а не играчки.