София: Наука и изкуство, 1986.
Същността на беседата е разговорът, при който детето е освободено
от претенцията да отговаря вярно и е свободно да създава хипотези,
които често граничат с фантазията. Търсейки аргументи за тях, то
попада в игрова ситуация — най-типичната за възрастта му. В своята
„Граматика на фантазията Джани Родари много точно определя това
взаимодействие: „Възрастният играе «с него» и «заради него», играе,
за да стимулира неговата способност да изобретява, за да го въоръжи
с нови похвати, които ще употреби, когато играе самичко. Въобще
играе, за да го научи да играе. И докато играят разговарят…