Автореферат на дисертация за присъждане на научната степен „доктор
на филологическите науки по научна специалност
05.04.11. – Общо и сравнително езикознание. — 2009. — 56 с. В първа глава са представени теоретичните основания на етимологичните изследвания на звукосимволична лексика, изведени са методологичните принципи за нейното разпознаване, реконструкция и определяне на етимологичните гнезда. Втора глава започва с представянето на наблюдения върху функционирането на съвременни образоподражателни названия. След това в систематизиран вид на ономасиологичен принцип са представени голям брой деетимологизирани славянски (и от други индоевропейски езици)
названия, за които е формулирана хипотеза за звукосимволичен (образоподражателен) произход. Въз основа на общ семантичен и формален анализ е формулирана хипотеза за семантичния развой на изследваните думи, за формално-семантичните отношения между тях. Представен е етимологичен анализ на отделни лексеми, превърнали се в обикновени
конвенционални обозначения (славянските названия на мравки, наследници на псл. *morv-, бълг. кокал, рус. хороший ‘хубав’, пол. gogółkа ‘неузрял плод на дърво’).
В заключението са представени изводите от изследването.
05.04.11. – Общо и сравнително езикознание. — 2009. — 56 с. В първа глава са представени теоретичните основания на етимологичните изследвания на звукосимволична лексика, изведени са методологичните принципи за нейното разпознаване, реконструкция и определяне на етимологичните гнезда. Втора глава започва с представянето на наблюдения върху функционирането на съвременни образоподражателни названия. След това в систематизиран вид на ономасиологичен принцип са представени голям брой деетимологизирани славянски (и от други индоевропейски езици)
названия, за които е формулирана хипотеза за звукосимволичен (образоподражателен) произход. Въз основа на общ семантичен и формален анализ е формулирана хипотеза за семантичния развой на изследваните думи, за формално-семантичните отношения между тях. Представен е етимологичен анализ на отделни лексеми, превърнали се в обикновени
конвенционални обозначения (славянските названия на мравки, наследници на псл. *morv-, бълг. кокал, рус. хороший ‘хубав’, пол. gogółkа ‘неузрял плод на дърво’).
В заключението са представени изводите от изследването.