Высшие растения Plants
51Красная книга Кыргызской Республики
Кыргызстандын территориясынын ёсъмдъктёр дъйнёсънън ар търдъълъгън, баалуулугун кошуна
мамлекеттер жана жалпы жер шарындагы кёрсёткъчтёргё салыштырмалуу карап элестетсе болот.
Салыштырмалуу чоь эмес территорияда (199,9 миь км кв.), мурдагы бардык Орто Азия
республикаларынын аянтынын 5 %тин тъзгёнъ менен Кыргызстанда бъткъл Орто Азияда ёскён
татаал тъзълъштъъ ёсъмдъктёрдън жарымынан кёбъ, анын ичинен тукумдардын 70 %ти жана
уруулардын 90 %ти кездешет. Негизинен флоралык ар търдъълъгънън жыйындысынын
кёрсёткъчтёръ аябагандай айкын боло алат. Мисалы, биздин тъндъктёгъ кошунабыз – Казакстан
Республикасында 2713,3 миь км кв. аянтта 4754 татаал тъзълъштъъ ёсъмдъктёрдън търъ ёсъп,
ушуга жараша флорасынын ар търдъълъгъ боюнча кёрсёткъч Казакстанда 17, 52 тър 10000 км
кв. аянтка, ал эми Кыргызстанда болсо, бир нече эсе жогору – 205,1. Республиканын флорасында
жалпысынан 4100дён ашуун татаал тъзълъштъъ ёсъмдъктёр ёсъп, алар 875 тукумга жана 140
урууга таандык. Эгерде дъйнё жъзъндё татаал тъзълъштъъ ёсъмдъктёрдън жалпы саны 500000
десек, анда Кыргызстандын чегинде 1 %ке жакын търлёр ёсёт.
Бул флора бир кыйла ар търдъъ келет. Анын курамында: мамык чёптёр (Bryophyta), кырк
муун сымалдар (Equisetophyta), плаун сымалдар (Lycopodiophyta), папоротник сымалдар
(Pteridophyta), жылаьач уруктуулар (Pinophyta) жана жабык уруктуулар (Magnoliophyta)
бёлъмдёрънън ёкълдёръ кездешет. Кыргызстандын мамык чёптёръ азыркы мезгилде начар
изилденген жана так саны белгисиз. Орто Азиянын башка аймактарындай эле Кыргызстанда
папоротниктердин, кырк муундардын, плаундардын жана жылаьач уруктуулардын търдък
курамы аз. Флоранын негизин жана басымдуулук бёлъгън жабык уруктуулар тъзъп, алардын
арасынан эки ълъштъълёр классы търлёрдън саны боюнча бир ълъштъълёрдён 5 эсе кёптък
кылат.
Търлёргё эь бай урууларга: татаал гълдъълёр (Asteraceae) – 583 тър, чанактуулар (Fabaceae) –
400 тър, дан гълдъълёр (Poaceae) – 293, кайчы гълдъълёр (Brassicaceae) – 198, эрин гълдъълёр
(Lamiaceae) – 182, лилия гълдъълёр (Liliaceae) – 141, роза гълдъълёр (Rosaceae) – 138,
байчечекей гълдъълёр (Ranunculaceae) – 114, коьур гълдъълёр (норичниктер) (Scrophulariaceae)
– 101 тър кирет. Търлёрънън саны боюнча эь ири урууларга – татал гълдъълёр, чанактуулар
жана дан гълдъълёр, аларга 1300 тър же республиканын флорасынын 1/3 таандык.
Флоранын тукумдук курамында голарктикалык, палеарктикалык жана байыркы жер ортолук
деьиз тукумдарынын таралуусу ъстёмдък кылат. Бирок орто азиялык тукумдар да кёп (Камелин,
2002). Флоранын курамында тукумдардын басымдуулук кылган търлёръ бар: астрагал (As-
tragalus), кекек (Oxytropis), тыйынчанак (Hedysarum), пияз (Allium), чыраш (Eremu rus),
мандалак (Tulipa), чайыр (Ferula), чайыр гъл (Silenе), скутеллярия (Scutellaria), шимъър
(Phlomoides), шыбак (Artemisia), кокуй тикен (Cousinia) – Орто Азиянын бардык ёлкёлёрънън
флорасына мънёздъъ.
Эндемдердин курамы зор жана кёрсёткъчтъъ. Кыргызстандын флорасында эндем уруу жок,
бирок монотиптъъ эндем жана субэндем тукумдар бар: фумариола (Fumariola) фумариалар
уруусунан, наталиелла (Nathaliella) коьур гълдъълёр уруусунан, склеротиярия (Sclerotiaria),
моголтавия (Mogoltavia), фергания (Fergania) чатырдуулар уруусунан. Търдък рангдагы
эндемдердин саны 10 %ке жетет.
Региондун жаратылышынын, географиялык шарттарынын ар търдъълъгъ ёсъмдъктёрдън жашоо
формаларынын (экобиоморфаларынын) кёп търдъълъгън жараткан. Кыргызстандын флорасында
чёп ёсъмдъктёръ басымдуулук кылат – 3175 тър, анын ичинде кёп жылдыктарга 2270 тър таандык,
флоранын търлёрънън курамынын 50 %тен ашууну. Бир жана эки жылдык ёсъмдъктёрдън 896
търъ, дарак жана бадалдардын 260 търъ, жарым бадалдардын 119 търъ, «жаздыкчалардын» 26
търъ, башка экобиоморфалардын 35 търъ белгилъъ. Негизги ёсъмдъктёр дъйнёсънън
эдификаторлору-доминанттары болуп 200дён ашуун гълдъъ ёсъмдъктёрдън търлёръ эсептелет.
Алар бардык ёсъмдъктёрдън типтеринин фитомассасынын басымдуу бёлъгън тъзёт.
Кириш сёз