Отавски Университет, 2005. — 27 с.
Настоящата статия предлага минималистичен анализ на проблеми в
българския език, в които се преплитат лексика, синтаксис,
морфология и фонология. В статията се разглеждат синтактичните
характеристики на времена с перифрастична конструкция от две
изречения и формалните свойства на конструкции в балканските езици,
съдържащи модални и нелични глаголи, при които се наблюдава контрол
и повдигане в подложна позиция. Статията обяснява матрицата на
клитиките, ограниченията в лицето на местоименията, хаплологията
при възвратните местоимения комбинираща синтаксис и морфология и
отдава важна роля на категорията лице в постсинтактичната
морфология.
Статията разглежда конструкцията със задължителна клитика от типа „тресе ме и защитава тезата, че лексикалната структура и синтактичните условия на местоименните клитики и тяхното удвояване обясняват нейните характеристики. В заключение, статията обсъжда реда в комплекса спомагателните глаголи, засяга явления на лявата периферия на изречението и връзката между преместване и информационна структура. Ключови думи: Български език, Морфология, Синтаксис, Клитики, Спомагателни глаголи, Времена, Лице (ограничения), Възвратни местоимения
Статията разглежда конструкцията със задължителна клитика от типа „тресе ме и защитава тезата, че лексикалната структура и синтактичните условия на местоименните клитики и тяхното удвояване обясняват нейните характеристики. В заключение, статията обсъжда реда в комплекса спомагателните глаголи, засяга явления на лявата периферия на изречението и връзката между преместване и информационна структура. Ключови думи: Български език, Морфология, Синтаксис, Клитики, Спомагателни глаголи, Времена, Лице (ограничения), Възвратни местоимения