Българско музикознание, год. 38, бр. 2, с. 67-90.
Текстът представя репрезентации на Вагнеровото творчество в нови
медии (интернет), визуални изкуства, кино и реклама. Хипотезата
е, че отвъд деконструктивните разпади на музикалния текст медийните контексти могат да очертаят и нови синтези и хоризонти пред т.нар. художествена музика и човешкото й преживяване в днешната постмодерна ситуация. Разгледани са вербални образи на Вагнер и музиката му в печатни медии (в журналистическия/публицистичния дискурс, в информационни и коментарни текстове), във визуалната попкултура (шаржове и карикатури), в екранните изкуства (кино и телевизия), в популярната музика (рок, пънк, поп, хип-хоп, джаз). Изводите са, че „медийният Вагнер” е симулакрум, който не може да поеме функциите на тоталното изкуство, но в епохата на медиите и техническата възпроизводимост на художественото произведение е сериозен изследователски обект.
е, че отвъд деконструктивните разпади на музикалния текст медийните контексти могат да очертаят и нови синтези и хоризонти пред т.нар. художествена музика и човешкото й преживяване в днешната постмодерна ситуация. Разгледани са вербални образи на Вагнер и музиката му в печатни медии (в журналистическия/публицистичния дискурс, в информационни и коментарни текстове), във визуалната попкултура (шаржове и карикатури), в екранните изкуства (кино и телевизия), в популярната музика (рок, пънк, поп, хип-хоп, джаз). Изводите са, че „медийният Вагнер” е симулакрум, който не може да поеме функциите на тоталното изкуство, но в епохата на медиите и техническата възпроизводимост на художественото произведение е сериозен изследователски обект.