ЕИ "LiterNet", Варна.
Първо издание, 2012.
ISBN 978-954-304-386-6.
149 стр. Редица обекти от материалната култура и понятия, отнасящи се към духовната култура на един народ, по различни причини с течение на времето постепенно изчезват от бита и колективното съзнание завинаги. Често с тях си отиват и техните езикови знаци. Понякога обаче, вербалните обозначения се съхраняват в народната памет като названия на други понятия, независимо дали през вековете те са разширили, стеснили или променили семантиката си. По принцип такива са по-голямата част от непроизводните коренни думи с неясна мотивация, много от които не се поддават и на етимологизация. Освен тях, в лексикалния фонд съществуват думи и с неясна семантика, т.е. с неизвестна не само дълбинна, но и външна структура, които се откриват предимно в диалектите и особено в песенния фолклор, баянията, благословките и други обредни текстове, в различните видове устойчиви словосъчетания или са съхранени като названия на празници, обреди, обичаи. Понякога те са легнали в основата на различни производни названия на предмети, качества или действия и по този начин формират словообразувателна верига или цели словообразувателни гнезда. Всеки от тези деривати обикновено е с прозрачна мотивация, но вътрешната структура на основата не е ясна. Това се дължи на замъглената във времето семантика на мотивиращата основа (респективно корен), особено в случаите, когато тя не се среща във вид на самостоятелна лексема. Производните обаче са доказателство, че някога тя е съществувала под една или друга форма, имала е своя лингво-семантична и граматична характеристика, в която са се съдържали интересни и значими от днешен аспект данни, идващи от глъбините на историята. В редица случаи мотивиращата основа се пази и в самостоятелен вид, но семантически толкова се е отдалечила от своите деривати, че смисловата връзка между тях е напълно прекъсната, тъй като през хилядолетията те са се развили в различни семантични направления, търпейки в тези процеси фонетични, словообразувателни, понякога морфологични и респективно смислови промени. Вследствие на това вътрешната им структура се замъглява, а понякога дори напълно се заличава. Всички тези обстоятелства затрудняват нейното семантично разкритие. Особено сложно е установяването на дълбинната структура на дадена дума и първичния й облик, когато нейният първообраз има рефлекси в различни групи неродствени езици. По принцип този тип думи са обект на изследване на етимологията или ностратическото езикознание. Но когато те са термини, означаващи понятия от сферата на народната култура на даден народ, която по принцип възниква на митологична основа, могат да се анализират и от лингвокултурологичен аспект. Като междудисциплинарен клон на науката, „като наука за взаимодействието на езика и културата" (Маслова 2001: 3-4), лингвокултурологията си поставя за цел да разкрие и обясни онези специфични ментални особености на даден народ, по които той се отличава от другите етнически общности, опирайки се на описанието и анализирането на езиковите единици на фона на екстралингвистични факти. Прилагането на системен и интегриран подход едновременно към езиковите и културни дадености води и до разкриване същността на дадено културно явление, което дори да е още живо, вече е загубило своя изконен смисъл. Използването на различни екстралингвистични данни и на методи от различни научни области (лингвистични, етнологични, културологични, когнитивни и др.) дава възможност да се открие стълбата, водеща към "дъното на кладенеца" или поне близо до него, т.е. да се доближим до първообраза както на даден езиков знак, така и на съответното културното явление, което някога той е отразявал, да се разкрие тяхното общо информационно-семиотично поле. Разширеният обхват, по-голямата пълнота на лингвистични и екстралингвистични данни, използвани в синхрон при реконструкцията на вътрешна структура на дадена дума и културно явление помагат да надникнем в дълбочината на обратната перспектива на прецедентните лингвокултурни явления, което от своя страна допринася за разкриването на заличени през хилядолетията семантични връзки с други такива, залегнали в основата не само на собствената, но понякога и на универсалната картина на света; те се превръщат в свидетелство за взаимоотношения между родствени и неродствени етнолингвистични семейства, а понякога дори за тяхното общо начало в предисторическите периоди. Чрез различните направления в лингвокултурологията се улеснява реконструкцията не само на дълбинната структура на езикови и културни феномени, но и за уточняване обема на тяхната експликация в съвременната лингвокултурна система. Неясни думи и свързани с тях културни явления има във всяка лингвокултурна система. Често те намират обяснение в рамките на лингвокултурната система, в която битуват. Но има и такива, които разкриват своята същност само в сравнение или съпоставка с аналогични явления в други лингвокултурни системи. Това само по себе си говори за архаичността на тези думи и фиксираните в тях културни прецедентни феномени. Явяващи се като отзвук от древността, те ни дават възможност да проникнем в мирогледа на предците и същевременно да си обясним корените на съвременната менталност на народите. Пътят към миналото, по който ни водят тези думи, понякога е много дълъг и труден, а често ни довежда и до кръстопътища, насочващи ни в различни посоки. За сега единствено лингвокултурологичните механизми за анализ на информацията са в състояние да ни посочат правилния път към началото и първичната същност на прецедентните феномени. Същевременно това позволява да се надникне и в поетическото възприятие на природата и заобикалящата човека действителност в далечното минало. Към тази група думи се отнасят прилагателните сур и сурва в български език и означените с тях понятия. Те са обект на различни изследвания, но изводите по отношение на етногенезиса и дълбината им структура не са безусловно приемливи. Прави впечатление, че до този момент те се разглеждат поотделно, независимо едно от друго, т.е. между тях не се допуска генетична връзка. Освен това всички изводи се извеждат с оглед на днешното атеистично възприятие на света и се забравя, че от дълбока древност до късното Средновековие животът и мисленето на човека са били подчинени на различни вярвания, които са определяли неговото поведение, манталитет и менталност, и дори бита му като цяло, т.е. те са възникнали и са утвърдени в зависимост от синтеза между език и митологични представи за света, респективно - език и религия. Някои наблюдения от този аспект подсказват наличие на етногенетична връзка между прилагателните сур и сурва и предполагат възможност за разкриване на мотивацията при редица техни производни. Това налага прилагането на лингвокултурологичния похват, използващ комплекс от методи, при който лингвистичните факти се разглеждат не само на фона на различни екстралингвистични фактори, погледнати от когнитивен аспект, но и в сравнение с други езици, където те се откриват под една или друга форма.
Първо издание, 2012.
ISBN 978-954-304-386-6.
149 стр. Редица обекти от материалната култура и понятия, отнасящи се към духовната култура на един народ, по различни причини с течение на времето постепенно изчезват от бита и колективното съзнание завинаги. Често с тях си отиват и техните езикови знаци. Понякога обаче, вербалните обозначения се съхраняват в народната памет като названия на други понятия, независимо дали през вековете те са разширили, стеснили или променили семантиката си. По принцип такива са по-голямата част от непроизводните коренни думи с неясна мотивация, много от които не се поддават и на етимологизация. Освен тях, в лексикалния фонд съществуват думи и с неясна семантика, т.е. с неизвестна не само дълбинна, но и външна структура, които се откриват предимно в диалектите и особено в песенния фолклор, баянията, благословките и други обредни текстове, в различните видове устойчиви словосъчетания или са съхранени като названия на празници, обреди, обичаи. Понякога те са легнали в основата на различни производни названия на предмети, качества или действия и по този начин формират словообразувателна верига или цели словообразувателни гнезда. Всеки от тези деривати обикновено е с прозрачна мотивация, но вътрешната структура на основата не е ясна. Това се дължи на замъглената във времето семантика на мотивиращата основа (респективно корен), особено в случаите, когато тя не се среща във вид на самостоятелна лексема. Производните обаче са доказателство, че някога тя е съществувала под една или друга форма, имала е своя лингво-семантична и граматична характеристика, в която са се съдържали интересни и значими от днешен аспект данни, идващи от глъбините на историята. В редица случаи мотивиращата основа се пази и в самостоятелен вид, но семантически толкова се е отдалечила от своите деривати, че смисловата връзка между тях е напълно прекъсната, тъй като през хилядолетията те са се развили в различни семантични направления, търпейки в тези процеси фонетични, словообразувателни, понякога морфологични и респективно смислови промени. Вследствие на това вътрешната им структура се замъглява, а понякога дори напълно се заличава. Всички тези обстоятелства затрудняват нейното семантично разкритие. Особено сложно е установяването на дълбинната структура на дадена дума и първичния й облик, когато нейният първообраз има рефлекси в различни групи неродствени езици. По принцип този тип думи са обект на изследване на етимологията или ностратическото езикознание. Но когато те са термини, означаващи понятия от сферата на народната култура на даден народ, която по принцип възниква на митологична основа, могат да се анализират и от лингвокултурологичен аспект. Като междудисциплинарен клон на науката, „като наука за взаимодействието на езика и културата" (Маслова 2001: 3-4), лингвокултурологията си поставя за цел да разкрие и обясни онези специфични ментални особености на даден народ, по които той се отличава от другите етнически общности, опирайки се на описанието и анализирането на езиковите единици на фона на екстралингвистични факти. Прилагането на системен и интегриран подход едновременно към езиковите и културни дадености води и до разкриване същността на дадено културно явление, което дори да е още живо, вече е загубило своя изконен смисъл. Използването на различни екстралингвистични данни и на методи от различни научни области (лингвистични, етнологични, културологични, когнитивни и др.) дава възможност да се открие стълбата, водеща към "дъното на кладенеца" или поне близо до него, т.е. да се доближим до първообраза както на даден езиков знак, така и на съответното културното явление, което някога той е отразявал, да се разкрие тяхното общо информационно-семиотично поле. Разширеният обхват, по-голямата пълнота на лингвистични и екстралингвистични данни, използвани в синхрон при реконструкцията на вътрешна структура на дадена дума и културно явление помагат да надникнем в дълбочината на обратната перспектива на прецедентните лингвокултурни явления, което от своя страна допринася за разкриването на заличени през хилядолетията семантични връзки с други такива, залегнали в основата не само на собствената, но понякога и на универсалната картина на света; те се превръщат в свидетелство за взаимоотношения между родствени и неродствени етнолингвистични семейства, а понякога дори за тяхното общо начало в предисторическите периоди. Чрез различните направления в лингвокултурологията се улеснява реконструкцията не само на дълбинната структура на езикови и културни феномени, но и за уточняване обема на тяхната експликация в съвременната лингвокултурна система. Неясни думи и свързани с тях културни явления има във всяка лингвокултурна система. Често те намират обяснение в рамките на лингвокултурната система, в която битуват. Но има и такива, които разкриват своята същност само в сравнение или съпоставка с аналогични явления в други лингвокултурни системи. Това само по себе си говори за архаичността на тези думи и фиксираните в тях културни прецедентни феномени. Явяващи се като отзвук от древността, те ни дават възможност да проникнем в мирогледа на предците и същевременно да си обясним корените на съвременната менталност на народите. Пътят към миналото, по който ни водят тези думи, понякога е много дълъг и труден, а често ни довежда и до кръстопътища, насочващи ни в различни посоки. За сега единствено лингвокултурологичните механизми за анализ на информацията са в състояние да ни посочат правилния път към началото и първичната същност на прецедентните феномени. Същевременно това позволява да се надникне и в поетическото възприятие на природата и заобикалящата човека действителност в далечното минало. Към тази група думи се отнасят прилагателните сур и сурва в български език и означените с тях понятия. Те са обект на различни изследвания, но изводите по отношение на етногенезиса и дълбината им структура не са безусловно приемливи. Прави впечатление, че до този момент те се разглеждат поотделно, независимо едно от друго, т.е. между тях не се допуска генетична връзка. Освен това всички изводи се извеждат с оглед на днешното атеистично възприятие на света и се забравя, че от дълбока древност до късното Средновековие животът и мисленето на човека са били подчинени на различни вярвания, които са определяли неговото поведение, манталитет и менталност, и дори бита му като цяло, т.е. те са възникнали и са утвърдени в зависимост от синтеза между език и митологични представи за света, респективно - език и религия. Някои наблюдения от този аспект подсказват наличие на етногенетична връзка между прилагателните сур и сурва и предполагат възможност за разкриване на мотивацията при редица техни производни. Това налага прилагането на лингвокултурологичния похват, използващ комплекс от методи, при който лингвистичните факти се разглеждат не само на фона на различни екстралингвистични фактори, погледнати от когнитивен аспект, но и в сравнение с други езици, където те се откриват под една или друга форма.