Военное издательство ЕООД , 2009, — 176 с. — ISBN:
978-954-509-418-7
Кои са татарите и кои – монголите? Защо Златната орда се нарича
„златна”? Имало ли е златоординска цивилизация? Изчезнали ли са
волжките българи с монголското нашествие? Какви са
взаимоотношенията между дунавски българи и татари? Съществувала ли
е татарска хегемония в българското царство на Дунав? Имало ли е
татарски цар на престола в Търново?
Това са само малка част от въпросите, чиито отговори търсят авторите на представеното изследване. След задължителния за подобни проучвания преглед на изворите и литературата по темата, в няколко тематични раздела са проследени победоносните военни походи на монголите, възникването на Златната орда като част от Монголската империя и трансформацията й от централизирана военно-номадска в типично мюсюлманска цивилизована държава. Отделна глава представя стопанството и културата на Златната орда в нейните елитарни и делнично-битови измерения. Основен акцент е поставен върху взаимоотношенията на Ордата с Дунавска България през втората половина на XIII и целия XIV век, от една страна, както и на взаимодействията на златоординската власт и българските емирати по Средна Волга през XIII-XV в., от друга. Илюстрациите (карти, артефакти, средновековни миниатюри) са съобразени със съдържанието на текста, като се стремят да го допълват и обогатяват.
Това са само малка част от въпросите, чиито отговори търсят авторите на представеното изследване. След задължителния за подобни проучвания преглед на изворите и литературата по темата, в няколко тематични раздела са проследени победоносните военни походи на монголите, възникването на Златната орда като част от Монголската империя и трансформацията й от централизирана военно-номадска в типично мюсюлманска цивилизована държава. Отделна глава представя стопанството и културата на Златната орда в нейните елитарни и делнично-битови измерения. Основен акцент е поставен върху взаимоотношенията на Ордата с Дунавска България през втората половина на XIII и целия XIV век, от една страна, както и на взаимодействията на златоординската власт и българските емирати по Средна Волга през XIII-XV в., от друга. Илюстрациите (карти, артефакти, средновековни миниатюри) са съобразени със съдържанието на текста, като се стремят да го допълват и обогатяват.